Любовта е над всичко

Имаше я, глупако! И беше твоя, за дълго! Само твоя! Недокосната от друг. Помниш ли... тогава мнозина се отказаха. Помниш ли, колко трудно ти беше да я спечелиш. Да изкачиш този най-висок връх. Да прескочиш тази най-високо вдигната летва... Но скачаше и се катереше, дори когато нямаше вече сили за това. Когато сърце не ти остана... и въздух в дробовете... и сили в мускулите... но пак се бореше и не спираше... Защото знаеше! Отвътре знаеше, че за нея... за НЕЯ, си заслужава. А когато най накрая прескочи всичките й стени, помниш ли чувството, колко хубаво беше да е в ръцете ти. Да се отпуснеш и да не се бориш вече със света. Та нали светът беше в ръцете ти! Светът бе разпилял косата си върху рамото ти и тихичко спеше. А ти пазеше съня й. Дълго я пази ревностно. Бог ти е свидетел, че можеше да извадиш очите на всеки дръзнал да я погледне. А как гордо ходеше редом до нея. Крехката й ръка държеше твоята и ти беше горд. Тя беше твоята награда. Твоят трудно изкачен връх. Твоя! Имаше я, глупако