Любовта е над всичко

 Зад всеки успял мъж стои една силна жена. Но за да бъде силна, мъжът трябва да я обгрижва, за да се чувства единствена и безусловно обичана.

Нищо повече не мога да ти дам! Нищо... Освен сърцето си. Платих достатъчно. На искам повече. Остана ми само то. Не е достатъчно. Искаш още. Нямам повече. Не съм онова красиво момиче вече. Не съм. Дори и малка част от него. Парче по парче се откъсвах. Ден след ден. Миг след миг. Не остана повече. Давам ти го. Подарявам ти го. Това сърце. Нямам повече. /А.Т./ 16.3.2021  

 Изкуството на любовта не е за всеки. Всяко живо същество заслужава да обича и да бъде обичано. Ако не си готов за това, не казвай „обичам те”, не изричай думи на вятъра, за да не нараниш. Защото болката, която причиниш, ще се върне при теб с по-голяма сила.   За любовта трябва да израснеш, за да я оцениш. Любовта е за зрелите, любовта е за тези, които могат да я понесат. Другите единствено нараняват. Всяка голяма любов минава своите препятствия, но накрая винаги си заслужава.  💘💘💘💘💘💘💘💘💘💘💘💘💘💘 Никой не идва в живота ви напразно! Никой не се ражда съвършен и израства постепенно в любовта. Любовта дава криле. Ако не си готов за любов, не отнемай тези криле, защото краят може да бъде фатален . Ако в отношенията си с любимия не сте двама, то те нямат смисъл. Ако позволявате други да ви казват как, то няма смисъл. Любовта е двупосочна улица, а ние трябва да сме щастливи, когато вървим по нея. И ако по пътя срещате трудности, това не е случайно. Не го забравяй...

Събудих се... До мене маргаритки - любимите цветя на Бог. 🌼🌼🌼 Навярно ги е пратил някой, който е будувал от любов. Навярно някой, който знае, че розите са суета, нощес ми е донесъл обич от бели, искрени цветя. Поглеждам, между белите цветчета, името си с цветен химикал, на мъничка хартиена бележка написала е снощи Любовта... Каква шега! Докато я сънувах при мене, без да зная, е дошла и ме е чакала да се събудя с букет от бели, искрени цветя. 🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼 от Бистра Малинова

Имаше я, глупако! И беше твоя, за дълго! Само твоя! Недокосната от друг. Помниш ли... тогава мнозина се отказаха. Помниш ли, колко трудно ти беше да я спечелиш. Да изкачиш този най-висок връх. Да прескочиш тази най-високо вдигната летва... Но скачаше и се катереше, дори когато нямаше вече сили за това. Когато сърце не ти остана... и въздух в дробовете... и сили в мускулите... но пак се бореше и не спираше... Защото знаеше! Отвътре знаеше, че за нея... за НЕЯ, си заслужава. А когато най накрая прескочи всичките й стени, помниш ли чувството, колко хубаво беше да е в ръцете ти. Да се отпуснеш и да не се бориш вече със света. Та нали светът беше в ръцете ти! Светът бе разпилял косата си върху рамото ти и тихичко спеше. А ти пазеше съня й. Дълго я пази ревностно. Бог ти е свидетел, че можеше да извадиш очите на всеки дръзнал да я погледне. А как гордо ходеше редом до нея. Крехката й ръка държеше твоята и ти беше горд. Тя беше твоята награда. Твоят трудно изкачен връх. Твоя! Имаше я, глупако...