Имаше я, глупако! И беше твоя, за дълго! Само твоя! Недокосната от друг. Помниш ли... тогава мнозина се отказаха. Помниш ли, колко трудно ти беше да я спечелиш. Да изкачиш този най-висок връх. Да прескочиш тази най-високо вдигната летва... Но скачаше и се катереше, дори когато нямаше вече сили за това. Когато сърце не ти остана... и въздух в дробовете... и сили в мускулите... но пак се бореше и не спираше... Защото знаеше! Отвътре знаеше, че за нея... за НЕЯ, си заслужава. А когато най накрая прескочи всичките й стени, помниш ли чувството, колко хубаво беше да е в ръцете ти. Да се отпуснеш и да не се бориш вече със света. Та нали светът беше в ръцете ти! Светът бе разпилял косата си върху рамото ти и тихичко спеше. А ти пазеше съня й. Дълго я пази ревностно. Бог ти е свидетел, че можеше да извадиш очите на всеки дръзнал да я погледне. А как гордо ходеше редом до нея. Крехката й ръка държеше твоята и ти беше горд. Тя беше твоята награда. Твоят трудно изкачен връх. Твоя! Имаше я, глупако...
Твърдо вярвам, че само веднъж в живота можеш да намериш някой, който да преобърне света ти напълно! Човек, на който можеш да кажеш неща, които никога не си споделял с друг, и той ще приеме всичко и дори ще иска да чуе още. Ще можеш да споделяш надеждите си за бъдещето, мечтите, които никога няма да се сбъднат, целите, които никога няма да бъдат постигнати и многото разочарования, които животът неизменно поднася. Когато нещо прекрасно се случи, няма да имаш търпение да му го разкажеш, защото знаеш, че той ще сподели вълнението ти. Той няма да се притеснява да плаче с теб, когато те боли или да се смее с теб, когато се правиш на глупак. Той никога няма да нарани чувствата ти или да ти даде усещането, че не си достатъчно добър, а ще те накара да се почувстваш завършен и ще ти разкрие неща за теб самия, които ще те накарат да се почувстваш специален и дори красив. Когато е наоколо, не ще чувстваш напрежение, завист или съперничество, а единствено спокойствие. Можеш да бъдеш себе си и...
Коментари
Публикуване на коментар