Децата не са сувенир

 

Не напразно я наричат Майка Тереза. Не защото е родила. А защото знае да обича.

По света има милиони хора – мъже и жени, дългогодишни двойки, семейства, които по една или друга причина не могат да имат деца. Тези хора не са по-нестойностни от останалите. Те също могат да бъдат майки и бащи... на изоставени деца. Ако носят доброто в сърцето си, това дори няма да има значение, защото ако тези хора умеят да уважават, носят чистота в сърцето си, са не по-малко ценни от всички останали.

Майка можеш да си дори на съседското дете, ако си му добър приятел. Майка можеш да си на всички деца на твои приятели, , ако наистина ги обичаш. Майка може всеки да ти каже, когато усети подкрепата и обичта ти. Майка може да си дори на куче или коте, защото те също са земни души, нуждаещи се от любов и закрила.

Да бъдеш майка, не означава на всяка цена да раждаш. Много детеродни жени не могат да бъдат майки, защото не носят в себе си онази майчинска обич, която е нужна да дадеш. Като родиш, ти трябва да вложиш такъв живот в детето си, който да събуди светлото в него. Само така новороденото човешко същество е в състояние по-късно да се жертва за майка си и баща си. Дете, което не е родено по този начин, колкото повече расте, толкова повече се налага на родителите си.

Добрата жена се ражда и добрият мъж се ражда, отпосле не могат да станат добри.

Когато майката и бащата раждат деца само защото така трябва, духовната връзка между тях не съществува и раждането става търговска сделка.

За едни жени майчинството се възприема като подвиг и работа, за която мъжът им е пожизнено длъжен. Тези жени, които мислят, че правят подарък на мъжа като му родят дете, впоследствие възприемат детето като проблем и не се грижат за него. Те всячески използват детето като инструмент за манипулиране и натиск върху половинката си, а животът на техните деца преминава в чувство на ненужност и тежест за родителите.

 

За други жени причина за раждането е, че „така е прието”. Жената не изпитва никакви особени чувства към детето, но понеже биологичният й часовник тиктака и гинекологът й казал, че след година, две няма да може, решава да роди. Главната причина при тези жени е страх от самотата. Ах, колко егоистично! Това са от типа жени, които мислят, че са „минали по реда си”. Те не възприемат детето като отделна личност и всячески се опитват да го държат до полата си, но не защото се страхуват за него, а защото се страхуват за самите себе си от самотна старост. Тези деца израстват несамостоятелни, неуверени в себе си инфантили.

 

Съществуват изключително тежки случаи, при които жени раждат „за спомен”. В такива случаи жената няма нужда от мъж, но понеже обича някой си, който е много женен, решава да роди от него и се надява след време той да напусне жена си и да отиде при нея. Детето не е сувенир. Бих казал на тези жени да си татуират гърдите за спомен.  Защото след време тези жени започват да се дразнят от детето, което непрекъснато им напомня за мъжа, който ги е изоставил. Детето понася куп обиди от страна на детеродната си майка, защото тя вече е срещнала друг, когото да обича и то расте тревожно и с чувство за вина.

Други жени раждат поради грешка. Не са планирали, но от страх последствия при евентуален аборт, жената решава да роди. Поведението на жената в подобен случай е чиста лотария.

Мога да изредя още десетки примери както за жени, така и за мъже. Детето се ражда за щастие. Но ако искате да имате дете, защото мислите, че ще бъдете по-щастливи, не е достатъчно. Не е достатъчно да направиш дете и само да му се радваш. Не е достатъчно да родиш и да се показваш пред хората, че имаш. Трябва майката и бащата да се обичат. Не просто обичат. Не просто харесване, на което да се надяват, че след време ще се обикнат. И не просто влюбване, породено от временно привличане... А истинска Обич, от сърцето, душата и ума! Защото тръпката от привличането преминава. Остава уважението и любовта в душата. А детето няма да е винаги малко същество, което ще гушкате и ще показвате пред обществото. Един ден ще порастне и ще си отиде. И ако по пътя Ви се случи нещо непредвидено, може и да го загубите. Не, не говоря за смърт. Познавам десетки деца, които не искат да виждат родителите си. Стотици неблагодарни деца. Стотици разведени родители, защото са бързали да имат дете и в последствие се оказва, че самите те не могат да се понасят.... 

Защото днес хората не носят светлината в себе си.